Абитуриентски размишления

   Бях доста учуден от представата на едни бъдещи абитуриетнки за бала им. А важността кято му придават също беше удивителна. Нека ви разкажа, каквото ми каза един мой приятел.

   В училище обсъждали дамите и кавалерите си за бала. Първоначално, смятали да се разпределят измежду самите тях, в класа. Понеже са, доколкото разбрах, равен брой момчета и момичета да си определят дамите и кавалерите, така да се каже, вътрешно. На моя приятел, това му се видяло добра идея. Но Елена скочила срещу идеята. Била подкрепена от Теодора и Диана. И трите имали гаджета. Според Елена, трябвало било те да са им кавалери. Не можело да се мъкнат по центъра с кой да е. А Теодора настоявала, както и Елена, че е несправедлива забраната да се водят хора, които не са от класа в ресторанта и хотела. Моят приятел бил озадачен. Той мислел, че абитуриентската вечер е последната вечер на класа. Че важното в случая е класа и това съучениците да бъдат заедно, защото може никога повече да не се съберат в пълен състав. Смятал, че ако в ресторанта доведат гаджетата си, това ще наруши комуникацията между съучениците, защото тези гаджета може да познават единствено приятелката/ прителя си от този клас. Съответно, това ще накара съучениците, постоянно да "обгрижват" кавалерите и дамите си, за да не им е скучно. Така класът ще се раздели на двойки влюбени гълъбчета и ще се наруши комуникацията между съучениците. Вместо да прекарат последните си общи момени като неразделен клас, да извлекат максимума от това, те просто щели да излязат на ресторант с гаджетата си.

   Според мен, както казах и на моя млад приятел, св. Валентин е ден (и вечер, съответно) на влюбените, а абитуриентската е ден на класа.

   След няколко дни, когато пак обсъждали същата тема, моят приятел изказал тази теза. Тя била подкрепена, само от едно момиче- Мария, май- гореспоменатите госпожици счели, че споменаването на св. Валентин е израз на перверзия и започнали да обясняват как нямало да се "натискат" по масите в ресторанта и да продължат в хотела.

   Между другото, била изразена и тезата, че абитуриентскта е най-важното събитие в живота им, мисля, че Елена го е казала. Замислих се, за тях като девойки и жени, не е ли най-важен моментът на раждането на техните рожби? Явно не...

   Как бихте постъпили/ реагирали? Коментирайте, че ми стана интересно.